Генералният извод е просто: „Лошо момиче“ е добър филм. Но ако трябва да усложняваме, за да затворим лошите усти на хейтърите от ново поколение, обичащи да плюят родните артисти, ще трябва да задълбаем с реплика от този род: дебютът на Мариан Вълев като режисьор е уникален микс реализма, с който той превърна Куката в нещо като национален герой, без дори да е от „добрите“, и горчивата му откровеност в моноспектакъла „ВИП“, който пък, надяваме се, сте гледали, защото Вълев е готин и на театралната сцена и то доста!
Но стига за Мариан Вълев, доколкото е възможно да опознаем този многопластов образ по изявите му в киното, по бруталните интервюта и изявления, които дава, той леко се дразни, когато темата се отклонява. Така се дразнеше и когато години наред го наричаха „Куката“ по улиците (макар че, ще признаем и друго – трудно е да не го наричаме така и досега, нали?). За Вълев, със сигурност, по-важно би било да оценим филма му. „Лошо момиче“ не просто не е лош, ами направо в рамките на последния месец, през който се извъртя по родните салони, той ни накара отново да повярваме в българското кино. Накара ни да се сетим, че един български филм не е задължително да бъде лош, ами напротив, там зад мита, че у нас няма култура, се крие истината, че може да е даже повече от добър.
Лошото е точно това: предразсъдъкът. Излизаме от вечната драма колко ни е лошо киното. Влизаме в драмата на филма, където същият този грях – предразсъдъкът – създава грозни лъжи, че някой е лош, по рождение, по стечение на обстоятелствата, по вид, по природа… Лошото момиче, изиграно от младата, но повече от талантлива Любомира Башева, трупа постепенно точки, за да си лепне този етикет. Тя е лоша, защото се проваля в състезание след дългогодишен труд. Тя е лоша, защото не се вслушва в думите на амбициозната си майка. Лоша е, защото попада на неподходящото място в неподходящото време и от това човекът, който най-много обича неволно загива. Жожо е лошо момиче, защото попада в капана на момиче, което се прави на много добра приятелка. Лоша е и защото изправена сама срещу целия свят, й се налага да върши лоши неща, най-често на самата себе си.
Но най-лошото в нейния свят е, че Жожо започва да вярва в това. Тя се възприема като такава. Като лоша. Когато една лъжа бъде изречена сто пъти, тя започва да се превръща в истина. Когато на едно дете му се повтаря колко непослушно, то само търси начин за изява да прави още и още бели. Когато едно момиче е презирано и смятано за тотална отрепка, то става част от света на отрепките. Когато обаче ние, свидетелите на случващото се около нас, трябва да погледнем на действителността със собствените си очи, а не с презиращия поглед на всемирния съдник, предразсъдъкът, ние ставаме лоши очевидци.
Доброто в „Лошо момиче“е много крехко. Някои ще го почувстват. Други ще го търсят с надеждата на вечния оптимист, който не сваля розовите очила. Има и такива, които ходят само с тъмни очила,прикриващи собствената си лоша природа, стараещи се да се скрият сред добротата на другите. Доброто в „Лошо момиче“ е като тънък лед, по който малцина се осмеляват да ходят най-вече от страх какво ще кажат другите, от това да им лепнат етикет на ненормални…
Но в живота често лошите са по-добри, а ненормалните са най-нормални. Това ли ни намекна и Вълев с една реплика на единствения герой, повярвал в лошото момиче Жожо, след като лично тя го пита дали винаги избягва да гледа хората в очите: „Знаеш ли какво е синдромът на Аспергер? Вид Аутизъм. Аз го имам. Затова не ги гледам. Те ме гледат.“
По своята опаковка дали сме нормални или лоши, го решават те, хората, облечени в спретнатия си предразсъдък. Но по своята същност, само ние самите можем да решим колко сме лоши или нормални.
За прекомерната родителска амбиция, за подземния свят на порока, който все още като медуза вкопчва в себе си изгубените млади души, за горчивината да си сам едновременно сам и самотен и за опита да продължиш напред като единствена посока, гледайте за „Лошо момиче“ на Мариан Вълев с участието на Любомира Башева, Елена Телбис, Деян Донков, Станислава Армутлиева, Дария Симеонова, Велислав Павлов и Диляна Попова. А за това когато едно момиче трябва да се заклеймоса като лоша и да бъде изоставена, защото е такава, си решавате само вие и вашата нормална съвест!
Автор: Виктория Дичева