Историческата скала на Воевода проследява смутни османски времена, но трябва да признаем. Не по-малко смутни са и времената, в които този филм идва, за да ни разтърси и докаже, че опазването на честта не познава свян или анатомическо различие между хората. Идва, за да ни напомни, събуди и опомни. Идва и за да разгневи зрителите, които чакат банална тийн, екшън, соц или апокалипсис история с яростна борба за утвърждаване на американски ценности: и от социална, и от гледна точка на това как се снима филм. Не се заблуждавай, зрителю, че във Воевода няма драма, няма главоблъсканица от сюреалистични специални ефекти. Но не си и навивай на пръста, че този филм е супер мега гига пленителен със сладката харизма на кино темите от настоящето. Няма такова нещо във Воевода. Тук жената става мъж, за да мъсти и брани. Защото честта е безполова. Защото настоящият век все повече забравя що е било чест за жени и мъже в онова време. А те, историците, както искат да го наричат: владичество или робство, турско присъствие или българско отсъствие. Филмът такъв, какъвто го гледаме, показвам сам по себе си какво е било. Вече определенията нека са субективни.
Не можем да не започнем с дълбокия реализъм в историческата драма Воевода. Той е красноречив и всепоглъщащ. Ако си чел поне един исторически разказ, роман или очерк на български творец за тази епоха, който обаче да е извън задължителната литература за училище, ще разбереш за какво ти говоря. Ще си представиш, зрителю, всички онези сцени, за които си чел и за които въображение не ти е достигало да ги визуализираш в съзнанието. Защото да, в един момент, и Вазов, и Захари Стоянов, може да ти звучат, с твърде остарял език, та да ги разбереш, ако си по-млад. Затова ти се поднася Воевода. Да го видиш с жадни за истинска история, твоята история, очи. Да скъташ в душата си частица от преди и да носиш, както воеводите са носили своята жажда за мъст и вяра, за да оцелеят и да дават кураж и на другите да оцелеят.
А тя, душата, и тя е безполова. Доказателство за това е главната героиня във Воевода – Румина, една от десетките жени, оставили и топло бащино огнище, и свиден първороден син, и пещта, сред която Господ и общността главно място в живота й е отредил. Да нахрани челядта, да чака мъжа, да се моли тихо Богу. Но не е такава душата на Румина. Душата й от малка с хайдутски песни е закърмена, главата й е с четнически идеали замаяна. И няма женска сила, която да я накара да мълчи и тихо да се моли. Тя нарамва оръжие, бори се наравно с мъжете, любимият й даже байарактар става, а турците толкова се плашат от нея, че неофициално Осоговоската царица започват да я наричат. И който смята да я съди за това, че пренебрегва женските си задължения, да надникне дълбоко в себе си, да пита и свойта душа оставя ли се честта поругана, а вярата – потъпкана от потисника?
Воеовода е страхотна живописна история. Чели сме много такива. Но тази имахме честта да я видим в пълния й блясък, в жестокия реализъм, в пламъка на спомена, в който вярваме и за който държим да помним. Напълно логично и най-естествено е режисьор на тази женска, но с мъжка сила преживяна, история да е дело на жена. Зорница София е и продуцент на филма, но по-интересното е, че след като не успява да намери подходяща кандидатка за главната роля на воевода Румина, решава именно тя да е изпълни. Партнират й не по-малко добре познатите лица от българското кино и театър Валери Йорданов, Горан Гунчев, Петър Генков, Димитър Селенски, Владимир Зомбори и други. Филмът използва сюжети на Хайтовите разкази, както и спомени на реални очевидци. Филмът категорично ни напомня „Вярата е дело, юнаци!“
Автор: Виктория Дичева