Ако, докато работиш навън откриеш 50 лв на пътя, си е чист късмет. Ако след няколко крачки намериш още 2 банкноти по 50 лв, съдбата, определено, е на ваша страна, но ако след малко видиш пред себе си цял куп разпилени банкноти по 50 лв, чиято обща сума те е страх да преброиш дори на ум, то това си е лоша поличба, карма, която, вероятно, не е застигнала за хубаво. Защото народът си го е казал: много хубаво, не е на хубаво. А за един народен човек, много хубавото не идва ей-така, идва с много лошо. Та затова той е и сигурен, че богатството и славата са лоши неща и е по-добре да избягаш от тях, докато можеш, че после, знаеш ли, няма да се усетиш и те е застигнала още по-голяма беда.
Ей такъв е и късметът на кантонера Цанко Петров, който посред бял ден и насред несретната си работа край софийската жп линия намира куп разпилени петдесетачки, с пронизващ, но тих глас вещаейки за новия му образ на национален герой, предан служител на служителите в министерството на транспорта, с една дума пълен нещастник, който вместо слава и награда, ще бъде ограбен, пребит и омерзен. В историята на Цанко не просто няма нищо героично или предизвикващо възхищение, а огромна доза болезнена жалост, която всички ние ще изпитаме към героя. И какво по-жалко от това да те съжалят, че си решил да бъдеш честен и да върнеш парите, които си намерил на пътя…По-жалко би било да ти подарят и награда – неработещ часовник, който трябва да сложиш на ръката си, след като свалиш своя, оказал се по някаква случайност на така насретния ти по принцип живот, семейна реликва, истински, оригинален ръчен часовник Слава, с послание от любимия починал баща….
Защото остаряла, даже отживелица е славата, която човек може да си докара, като реши да върне чужди, ама много пари. Тя и случката, която е описана във филма, е остаряла. Защото е истинска, по действителни събития. И още по-жално ни става за тоя кантонер, като си представим, че наистина някога някъде са му откраднали единствената – и то символична – ценност в живота, защото е решил да бъде честен. Няма справедливост и истински награди за честните хора в тоя живот. Няма бляскава слава за героите на нашето време, понеже те излизат глупци, а не герои за своите добри постъпки. Това ли наистина искат да ни кажат режисьорите на Слава, или някъде между редовете и в отворения край с привкус на грозна и зверска справедливост, ще се прокара лъч надежда, че може и да има възмездие. А то се крие в гнева, който всеки зрител като мен ще изпита, гледайки тази история и мислейки си: „Боже, колко грешно случват се добрите неща лошите и лошите неща на добрите хора…Има ли те, или криеш си, защото страх те е от славата, очакваща те на земния ни път?“
В драматичните и в същото време изключително реалистично описаните събития на филма Слава вземат участие Стефан Денолюбов, Маргита Гошева, Китодар Тодоров, Милко Лазаров, д-р Георги Стаменов, Иван Савов, Христофор Недков. Освен актьорският състав, същите са и режисьорите, познати от филма „Урок“ Петър Вълчанов и Кристина Грозева. Партнирайки си и с Дечо Таралежов, те пишат и сценария на филма, който като предшественика си „Урок“ ни дава урок за живота, показва ни другата страна на славата…
Автор: Виктория Дичева