На педя от земята – провокация, реализъм и много силна драматургия

 

Дългоочакваният военен филм на Максим Генчев – На педя от земята – навярно е изненадал зрителите – със своя тих гениален замисъл, със силната и жива драматургия, с неочаквания обрат, със съвсем нов тип поднасяне на финала…

 

 

 

Изобщо това бе поредната провокация от режисьора, която той разказа с много спокоен и равен тон. Класическата динамичност и сензационност, типични за жанра, толкова рязко са скосени и подрязани, че в началото се озоваваме в едновременно позната обстановка и неясна плетеница от мистериозни, на места паранормални и необясними събития. И сред тази зрелищна и детайлно изпипана сюжетна линия ще се намеси и откровения черен хумор, за да не става твърде сериозно. Но дълбоко в себе си ние оставаме потресени най-вече от ярлия реализъм, който ни напомня на постановка в театъра. В допълнение, силният психологизъм тотално ни забърква във върволица от емоции от всички полюси – защото На педя от земята ни накара да се смеем, съвсем искрено, но и успя да ни натъжи. И ако сте се подготвили за шумни каскади в стил Холивуд и ексклузивни екшън изпълнения, откажете се. Макар че модерните специални ефекти съвсем не са малко, На педя от земята е толкова земен, колкото загатва и неговото заглавие. Персонажите са толкова живи, реални и автентични – само на педя разстояние от истински образи, каквито помним и познаваме от соц поколението. Зрителят плавно и напълно естествено се пренася в комунистическата среда. И макар толкова да се стремим да я изтрием от съзнанието си, за два часа ние се връщаме там, с усмивка и с горчивина. Бавно, малко по малко започваме да си спомняме какво ни е дала, какво ни е взела, какво е направила с нас, в какво ни е превръщала и какви се заварваме след нея.

Основната история в На педя от земята се върти около новозначения командир на гранична застава – Колю (с „Ю“!!!) Кралев. Заедно със западно-ориентираната си жена, Цурка, и сина си, който е истинско копие на баща си той пристига, за да заеме новата си позиция с гордост и големи амбиции да се докаже, да служи на Народна република България. Но точно когато Кралев успява да въведе строг ред и желязна дисциплина, в застава започват да се случват странни неща – мистериозни убийства развалят соц идилията край границата. И докато едни крадат – слава, жени, държавни помощи или почести – незнаен и озверял убиец се появява като гънка сред гладкото протичане на военно-комунистическото ежедневие на героите. С неговото пристигане филмът рязко обръща посоката си, но продължава да ни държи в неведение. И макар трогателно пленени от реализма на тази история от 50-те, зрителите остават в недоумение до последно…Изненадата връхлита в края на сюжета и бавно, почти мъчително с проясненията си пъзелът се подрежда като внезапен преход, като скално свлачище от връхлитащи ни емоции. И в крайна сметка, всички – и персонажите, и ние, зрителите – оставаме едва на педя от земята, преди да попаднем в пропастта на провидението. Финалът на филма е като закъснял удар, като нечут вик на едно изстрадало общество, което, може би, не разбра, че страда…И няма правилна емоция, с която можем да завършим цялостното си впечатление от историята. Това е една обичайна, неразказана, забравена от демокрацията и модерния ни свят история.

Накрая, ще добавим, че На педя от земята, Максим Генчев пише по спомен. Това е спомен на малко момче, израснало по заставите, видяло почти толкова, колкото ние ще видим във филма. Малкото момче е самият Максим Генчев. След толкова години, той ни разказва история, която може би, дълбоко го е променила в зародиша на психиката му на възрастен. Но навярно, дори и днес – и малкият, и големият Максим Генчев трудно би си дал отговор на вечния въпрос „Защо?“. Защо забравяме, че всички сме на педя от земята, докато гоним глупави стремежи и се обличаме в символични партийни цветове, а всъщност, животът си тече, като черно-бял филм с един и същи край…

Сценарият на На педя от земята също е дело на Максим Генчев. Във филма главна и запомняща се роля изиграва и неговият син Матей Генчев. Блестящо е и изпълнението на младата Десислава Чутуркова, талантливото дете Симеон Филипов, а също така и адмирации за отличната актьорска игра на Евгени Будинов, Ивайло Аспарухов, Цветомир Нечев, Горан Гунчев и Цветомир Ангелов.

Автор: Виктория Дичева