Райската стая – една брутална история за случайно събраните в ада съквартиранти…!

 

Райската стая бе поредният филм с българско участие, дебютирал на родна сцена по време на тазгодишния София Филм Фест в Пловдив. Казваме българско участие, защото кино продукцията е осъществена съвместно между холандски и български екип. Голямата, главната роля в Райската стая обаче бе поверена на българка, на една млада, но изключително талантлива актриса, която вече добре познаваме от култово заглавие Аве, а именно Анжела Недялкова. Във филма също участват българските актьори Силвия Петкова, Анна-Мария Николаева, Веселин Ранков, Петя Силянова и Силвия Станоева. 

 

 

Анжела Недялкова влиза в ролята на Женя – младо момиче, което мечтае да стане модел. Мечтата й е подкрепена от добрата и търпяща всичките й прищевки майка. За съжаление. Може би, ако майката бе против, ако не настояла…всички ужаси и брутални сцени не биха се случили на Женя. Тя не би попаднала в ледено-студения пъкъл от огньове, омерзение и пошлост на ада в райската стая. В тази стая на Женя й правят компания още петима души. Те нямат нищо общо помежду си. Повечето дори са от различен етнос, националност, социално положение. Но всички те ще се окажат част от „шестте синджира роби“, които животът, подземният свят на Амстердам, войната в Сараево, жаждата за благополучие, нуждата и копнежът ще изплетат…

Въпреки че останалите петима персонажи заслужават да им обърнем внимание, защото всеки един от тях самоволно, неволно или безволево ще носи кръста си, ще ни запознава с жестоката си участ, ние разбира се, ще се спрем на историята на женя. Не само защото тя е в центърът на събитията. Не само защото е изиграна от българска актриса. Не само защото от посланието, което лично тя носи, ще ни заболи най-силно. А защото за истории като тази на Женя никой, по принцип, не обича да говори. Това обаче е история, която се случва всеки ден. Тя ще се случи и утре, случва се и в момента. Но на вас не ви пука. Защото вие сте убедени, че това не може да ви се случи. Че това не можете да го допуснете.

Водена от копнежа си по слава и мечтата по вечна красота, Женя попада на кастинг за млади момичета, които да отидат на снимки. В Амстердам. Разбира се, снимки няма. Има само голяма витрина, пред която всеки ден Женя и „колежките“ й трябва да се изправят и показват, и най-лошото да се усмихват. Те трябва да убедят хората, които минават по холандския булевард на низките страсти, че това, което вършат им харесва. Така, вместо да се превърне в модел, Женя преждевременно се превръща в жена. Не заради изведнъж увеличили се стократно сексуалния й опит. Тя просто порасва от раз, защото когато преследваш детски мечти и се държиш детински в свят, който е способен дори да отнеме живота на дете, мечтите те завеждат там – в райската стая, стаята на ада със скрито име, каквато е и витрината. Тя показва красиви момичета с погрознели души. Момичета, които никога няма да успеят да измият мръсотията от тялото си. Момичета, които никога няма да поискат да мечтаят отново…

Останалите герои на Райската стая са не по-малко интересни: зрителят се запознава с чернокож емигрант, който ще се разплаче, когато за да помогне на своя близка и децата й, ще бъде принуден да изнасили почти публично Женя. Ще се запознаете и с жена, която ще открадне чуждо дете, детето на мафиот и бивш военен, посегнал на нейното дете. Ще срещнете до болка амбициозни родители, чиято музика ще погуби детето им…Всичко това и цяла киша от брутални сцени, изроди в човешка кожа, болка в пресилената усмивка, държаща димяща цигара и аромат на пошлост, ще видите в напълно нормалния филм Райската стая. Той е нормален – въпреки ненормалните си сцени. Защото истината е, че този филм се случва всеки ден. И може да се случи и на нас. Днес, утре…когато решим да мечтаем или да бягаме!

 

Автор: Виктория Дичева