Ревю на български филми и сериали

Търсене в този блог

Тест

Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения

тест

Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения

Голата истина за група Жигули разобличи една голяма лъжа за българското кино

Истината е, че сме сред последните, които ще коментират филма. Но по-добре късно, отколкото никога. Защото голата истина е, че въпреки редица неблагоприятни обстоятелства и лепнатия етикет за „нискобюджетен филм“ от Националния филмов център (НФЦ), продукцията вече половин година продължава да се върти по родните кина и завидно да пълни залите. Филмът може и да не е имал за цел подобно нещо, но пък успя да разобличи една голяма лъжа за българското кино – че не става, че не може, че няма да го бъде, особено пък в момента, в Covid-19 кризата, която тотално съсипа и така крепящата се родна култура у нас. Няма такова нещо, приятели! Докато гледахме Голата истина за група Жигули, залата беше пълна с млади и стари и всички дружно се смяха, тактуваха с обувки по пода, чудейки се как така са я изпуснали тази или онази песен на Нова генерация или Ревю. Нищо не сте изпуснали. Всъщност, музикалните парчета, които ви звучат в стил Митко Воев и Милена, са напълно нови нечувани от до де...

Ударна „Доза щастие“, че се правят такива филми в България

Пътят към щастието е осеян с най-много жертви. В живота често се случва така, че проливаме най-много сълзи от сбъднатата мечта, от случилото се върховно щастие. А щастието е наркотик. Всички сме пристрастени към него. Щастието е и доза илюзия, която ежедневно си инжектираме. Защото както наркотикът, и щастието за мнозина е непознато, неестествено, метафизично, случайна дупка в материалната реалност, която води след себе си бримки от усещания за сила и слабост, падение и спасение. „Доза щастие“ е филм, посветен на всичко това. Той надхвърля концепцията за смислен и разтърсващ не-на-дрогата сюжет. В „Доза щастие“ научаваме колко по-лесно е да сгрешиш, отколкото да станеш след тежък удар. В „Доза щастие“ разбираме, че срамът и страхът често са едно и също нещо. „Доза щастие“ не слага граници на интерпретации, не поставя лимити на усещания. Всеки сам изживява филма по свой си начин. Всеки отделен зрител съчувства на тази действителна история през своя спектър от б...

Доброто в Лошо момиче

Генералният извод е просто: „Лошо момиче“ е добър филм. Но ако трябва да усложняваме, за да затворим лошите усти на хейтърите от ново поколение, обичащи да плюят родните артисти, ще трябва да задълбаем с реплика от този род: дебютът на Мариан Вълев като режисьор е уникален микс реализма, с който той превърна Куката в нещо като национален герой, без дори да е от „добрите“, и горчивата му откровеност в моноспектакъла „ВИП“, който пък, надяваме се, сте гледали, защото Вълев е готин и на театралната сцена и то доста! Но стига за Мариан Вълев, доколкото е възможно да опознаем този многопластов образ по изявите му в киното, по бруталните интервюта и изявления, които дава, той леко се дразни, когато темата се отклонява. Така се дразнеше и когато години наред го наричаха „Куката“ по улиците (макар че, ще признаем и друго – трудно е да не го наричаме така и досега, нали?). За Вълев, със сигурност, по-важно би било да оценим филма му. „Лошо момиче“ не просто не е лош, ами направо в рамките ...

Предоставено от Blogger